ВходГъвкаво срещу традиционно управление на проекти : ръководство за избор
В тази статия се разглеждат основните характеристики на гъвкавите и традиционните методологии, рамки или подходи за управление на проекти и се предоставя преглед и насоки за факторите, които трябва да се вземат предвид при избора на методология, която най-добре отговаря на вашите нужди.
Agile и традиционното управление на проекти станаха широко обсъждани теми през последните години. Често фокусът е върху това как да се премине изцяло към метода Agile, но дали той винаги е най-добрият избор?
Всъщност някои проекти все още изискват строгостта и прецизността на традиционния подход. Например актуализирането на финансова система може да изисква специфична документация, за да се спазят действащите разпоредби.
И така, как да решите кой подход да възприемете? Възможно ли е да се използват и двата метода? И какво да правите, ако искате да преминете от традиционен към гъвкав метод по средата на проекта?
В тази статия ще ви напътстваме при избора на най-подходящия метод, като вземете предвид ключови фактори като ниво на риска, несигурност и скорост на изпълнение. Имайте предвид, че идеалният подход винаги трябва да е съобразен със специфичните нужди на вашата организация.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТРАДИЦИОННОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ?
Управлението на проекти е дисциплина, която обхваща набор от утвърдени практики, инструменти и техники за управление на даден проект. Проектът е временно усилие за създаване на нещо уникално, например продукт, услуга или резултат.
При много проекти, като например изграждането на инфраструктура, е възможно предварително да се определят всички изисквания към крайния продукт и проектът да се планира в детайли. Предполага се също, че по пътя на проекта ще има малко промени, което прави развитието на проекта предвидимо. Целият жизнен цикъл на проекта е разделен на няколко фази, а работата се изпълнява поетапно.
В тези случаи типичната последователност на фазите може да изглежда по следния начин:
- Започване на проекта
- Планиране
- Изпълнение
- Мониторинг
- Приключване на проекта
Традиционното управление на проекти използва модела на водопада, при който всяка фаза трябва да бъде завършена, преди да се премине към следващата. Обикновено се използват инструменти като структурата за разпределение на работата (WBS) и диаграмите на Гант.
Традиционната методология за управление на проекти често се представя като пълен набор от инструменти, който включва:
- Принципи
- Процеси
- Процедури
- Насоки
- Шаблони
- Контролни списъци
- Инструменти
- Определения на роли и отговорности
Тези процедури могат да бъдат събрани в наръчник за управление на проекти, който предоставя ръководство стъпка по стъпка за управление на проекти.
Традиционните курсове по управление на проекти, достъпни в iLEARN®, включват:
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГЪВКАВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ?
Манифестът на Agile (2001 г.) определя основните ценности на този подход:
- Хората и взаимодействията са по-важни от процесите и инструментите.
- Работещият софтуер е по-важен от изчерпателната документация.
- Сътрудничеството с клиентите е по-важно от договарянето на договори.
- Реагирането на промените е по-важно от следването на план.
Въпреки че е създаден в областта на разработката на софтуер, Манифестът на Agile се прилага и при управлението на проекти. Гъвкавите методи интерпретират по нов начин елементите на традиционното управление на проекти, като опростяват процесите и процедурите.
Съществуват много Agile методи, всеки от които има свои собствени характеристики и особености. Сред най-широко използваните са Scrum, Kanban, Extreme Programming (XP), Lean Software Development и Crystal.
КАКЪВ КУРС ПО AGILE ДА ИЗБЕРЕТЕ?
Курсовете на AgileLearn® предлагат чудесен преглед на Agile подходите за управление и как да ги използвате в управлението на проекти и в други контексти. Има и курсове, посветени на всеки конкретен Agile метод за управление на проекти:
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ГЪВКАВОТО И ТРАДИЦИОННОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ
- Подробности и документация: Agile методите са по-малко подробни и се фокусират повече върху човешките взаимодействия, отколкото върху твърдите процеси. Съществуват по-малко специфични модели и процедури в сравнение с традиционния подход.
- Планиране и адаптивност: За разлика от подробното предварително планиране при традиционните методи, гъвкавите методи дават приоритет на бързото предоставяне на работещ продукт и на непрекъснатото адаптиране към промените.
- Непрекъснат преглед: Екипите, работещи по Agile, непрекъснато преглеждат и подобряват както продукта, така и процеса чрез "научените уроци" (ретроспективи) в края на всяка итерация.
- Митове, които трябва да се разсеят: Противно на общоприетото схващане, Agile включва планиране, дори и да е итеративно, и изисква присъствието на ръководител на проекта, макар и в различна роля, съсредоточена върху ръководство и подкрепа на екипа.
- Изисквания и документация: Подробните изисквания не се определят в началото на един Agile проект; те се развиват по време на итерациите в тясно сътрудничество с клиента.
КОГА ДА ИЗБЕРЕМ ГЪВКАВО СРЕЩУ ТРАДИЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ?
- Яснота на изискванията: Подходът Agile работи по-добре, когато изискванията са неясни или подлежат на промяна, докато традиционният подход е по-подходящ, когато изискванията могат да бъдат ясно определени в началото на проекта.
- Технология: Agile позволява повече експерименти с нови технологии. Когато технологията не е нова, традиционният подход може да е по-подходящ.
- Риск: По принцип, когато има висок риск, традиционният подход за управление на проекти може да е по-подходящ, тъй като стриктно планира всеки аспект. Въпреки това, ако рискът е свързан с несигурни изисквания или пазарни условия, гъвкавостта и адаптивността на Agile могат да бъдат ценни.
- Критичност на крайния продукт или услуга: Тъй като има по-малко документация, подходът Agile може да не е подходящ за критични продукти, като например разработване на лекарства или компоненти за космически совалки. В тези случаи се предпочита по-традиционен подход.
ХИБРИДНИ МЕТОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ И ТЕХНИТЕ ПРЕДИМСТВА
Контролните списъци могат да помогнат да се оценят факторите на проекта, за да се избере най-добрият подход, но също така е важно да се вземе предвид познаването на избрания метод от спонсорите. Спонсорите, свикнали с традиционния подход, може да се противопоставят на промяната, което изисква внимателна комуникация за предимствата на Agile.
В някои случаи ръководителят на проекта може да възприеме хибриден подход, съчетавайки традиционни и Agile елементи, за да отговори на нуждите на всички заинтересовани страни. Хибридните подходи, съчетаващи аспекти на двете методологии, стават все по-често срещани в организациите.
- Предимства и на двата подхода: Всеки подход има своите предимства, затова е важно да ги разберете, за да изберете правилния за всеки проект.
- Agile срещу традиционен: Agile е подходящ за по-малки екипи и проекти с неясни или високорискови изисквания, докато традиционният е за предпочитане за сложни проекти, по-големи екипи и стабилна среда.
- Мащабируемост на Agile: Методологиите на Agile се развиват, за да могат да се приспособят към големи организации и сложни проекти.
- Бързина и гъвкавост: Agile не винаги е най-бързият подход, тъй като гъвкавостта може да доведе до започване на работа отначало, ако първата версия не отговаря на изискванията.
- Проекти с външни доставчици: Традиционният подход често е по-подходящ, когато части от проекта се възлагат на външни доставчици, тъй като изисква ясно дефиниране на работата и договорните условия.
За да научите повече, прочетете нашето ръководство "Как да изберем рамка и курс за управление на проекти".